ПРИБОЛЯ̀ВА МЕ несв.; приболѝ ме, мин. св. приболя̀ ме, св., непрех. 1. Заболява ме внезапно, изведнъж. И сега убит зверски, изложен на поругание, те го гледаха като че им беше роден брат, приболя ги като за роден син. Ем. Коралов, ДП, 95. Приболя ме стомах.
2. Само несв. За орган или част от тялото — боли ме (в 1 знач.) слабо, от време на време; наболява ме. Жънех аз, кръстът ме приболяваше вече и все гледах към село. Ст. Даскалов, БП, 92. Гладен беше, от многото пушене стомахът го приболяваше. Д. Кирков, ЛА [еа]. Приболява го жлъчката.